Иван Димитров, член на ИС на ПП "БЪЛГАРИЯ МОЖЕ".

Много са предизвикателствата пред аграрния сектор в страната ни, като всяко забавяне по тяхното преодоляване струва скъпо, а и рискуваме делът на продуктите родно производство, които консумираме, да продължи да се свива.  

Не може да има конкурентно земеделие без надграждане, без предаване на трупани поколения наред знания, опит и практически умения. Не може да бъдеш земеделец, без да вдъхнеш мириса на земята, без да нацапаш ръцете си, без да усетиш умората в крайниците си в края на работния ден. Земята оставя своя отпечатък върху всеки, който я обработва, и дава битие на поколенията. В този смисъл е аксиоматично да се повишават резултатите чрез грижите, отдавани поколения наред.

Днес поколенческата приемственост е затруднена, късат се връзките с аграрни традиции, селата се обезлюдяват, а политическите решения през последните години и намеренията да бъдат върнати младите хора в земеделието, не са достатъчно категорични. Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г., както и Бюджет 2025 не правят изключение.

Средната възраст на фермерите у нас е около 60 години, като през годините независимо от стимулите, тя не се понижава. По данни на Министерството на земеделието само около 10 % от регистрираните земеделски стопани в страната са на възраст под 40 години. В сравнение с останалите страни в Европейския съюз (като известна част от тях също не са в завидно положение) България се нарежда до тези с най-нисък дял на млади хора в земеделието.

Ако цифрите, показващи заделените и усвоени пари по европейските оперативни програми, се гледат само и единствено като количествен показател, те не могат да дадат ясна представа за ситуацията. Например  парите по подмярка 6.1 от близо 45 млн. лв. през годините бяха увеличени до 180 млн. лв. по програмата „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани…” , а за един млад земеделски стопанин - бенефициент по програмата, - от 50 хил. лв. до 80 хил. лв. Това увеличение, както и допълнителните средства по директните плащания (ОПДУ) за период до 5 години, не успяха да убедят повече млади хора да започнат селскостопанска дейност. С други думи увеличението на парите само по себе си не е достатъчно, за да привлече повече млади хора и да насърчи поколенческата приемственост.

Макар че необходимите документи по програмите за подпомагане са редуцирани, все още се изискват трудни за изпълнение бизнес планове - увеличение на икономическия размер спрямо първоначалния (СПО). Вследствие на това финансовите средства не се усвояват на 100 %, което демотивира младите.

Едновременно с финансовото подпомагане една устойчива политика за младите хора трябва да работи за решаването на множество трудности, произтичащи от: липсата на достатъчно земеделска земя, която младите да обработват (голяма част от земята е притежавана от дузина хора), повишените изкупни цени на декар, голямата първоначалната инвестиция и високите разходи по регистрация, разрешения,  осигуровки и редица съпътстващи плащания и не на последно място ограничените знания и умения на младите. Преодоляването на тези трудности с подходящи инструменти като засилени информационни кампании, иновативни образователни програми, стажуване, преквалификация, намаляване на административната тежест, още по-висока стартова финансова подкрепа и др., е траектория, по която България може да върви напред.