България е относително бедна на енергийни ресурси – водният ресурс е неравномерно разпределен сезонно, географски и многогодишно с оформяща се тенденция към засушаване, нефтът и природният газ са изцяло вносни (местният добив е пренебрежим), въпреки предимствата на ядрената енергия, не следва да се пренебрегва фактът, че за изработката на ядрено гориво следва да се разчита на чуждестранни доставчици, дори и хипотетично да се добива собствен уран. Въпреки относително добрата междусистемна електроенергийна и газова свързаност на страната ни редица събития през последните години, все по-видимите тенденции към деглобализация и стремежите към овладяване на енерготранспортните коридори от редица страни с аспирации за регионално лидерство, показват, че местните енергийни ресурси са ключът към повишаване на енергийната независимост и устойчивостта при кризи.
Основните, известни понастоящем, местни енергийни ресурси са различни типове въглища. (Има данни за значителни запаси от природен газ, но са необходими по-нататъшни проучвания). Някои от находищата вече не се експлоатират, а други се нуждаят от допълнителни проучвания.
Основните запаси от въглища в страната са нискокачествени лигнитни въглища, които са съсредоточени в Източномаришкия въглищен басейн. По данни на БЕХ ЕАД, понастоящем запасите се оценяват на около 2,1 млрд. т., чиято стойност по текущи цени е около 44 млрд. лв. Очакванията са те да са достатъчни за покриване на текущото потребление за следващите 60 до 70 години.
Други басейни със значими запаси са Ломският въглищен басейн с балансови запаси, оценявани между 1 и 1,1 млрд. т. лигнитни въглища, както и Елховският въглищен басейн с балансови запаси около 600 млн. тона лигнитни въглища. Въпреки че Ломският басейн е на малка дълбочина, той се характеризира със сложни хидрогеоложки условия, които затрудняват и оскъпяват разработката му. Добруджанският въглищен басейн съдържа три находища на черни въглища с балансови запаси от около 2 млрд. т., като около 900 млн. т. са проучени. Тези въглища са с относително високо пепелно съдържание и се намират на голяма дълбочина – между 1600 и 4000 m. Обмисляни са възможности за подземната им газификация. Реалистично, обаче, нито един от тези басейни не би могъл да бъде разработен в средносрочен план.
Поради това най-значимият въглищен басейн остава Източномаришкият. Освен за енергийно гориво и брикети, в миналото (края на 50-те, началото на 60-те години на ХХ в.) въглищата от „Марица-изток“ са използвани и в промишлеността чрез газификация. Несъществуващият понастоящем азотно-торов завод (АТЗ) в Стара Загора е произвеждал амоняк въз основа на газификацията на източномаришки въглища. Впоследствие този технологичен процес е изоставен, но обстоятелството е показателно за възможността за използване на въглищата и като суровинна база за химическо производство.
На базата на Източномаришкия въглищен басейн се произвежда електроенергия в термичните електроцентрали „Марица-изток“ 1, 2 и 3, както и по-малко производство в „Брикел“ и в ТЕЦ „Марица 3“. Електропроизводството от трите кондензационни ТЕЦ е, както следва:
· 2022 г.: 20,1 TWh (40,3% от общото електропроизводство);
· 2023 г.: 10,2 TWh (25,7% от общото електропроизводство);
· 2024 г.: 7,4 TWh (20,2% от общото електропроизводство);
· от началото на 2025 г.: 3,9 TWh (29,5% от общото електропроизводство).
Видно е, че при ценови и енергийни кризи електропроизводството, основано на източномаришките въглища е ключово за осигуряване на енергоснабдяването в страната и региона. Дори в по-слабите в производствено отношение години електропроизводството на кондензационните централи от комплекса „Марица-изток“ отговаря за 1/5 от произведената електроенергия. Основната пречка за увеличаване на електропроизводството са цените на квотите за емисии парникови газове. Средната цена за декември 2024 г. е 67 евро за тон, което отговаря на около 170 лв./MWh допълнителен производствен разход (при емисионен коефициент 1,3 тона за мегаватчас). При продажна цена на въглищата от 87,35 лв./т.у.г., средна топлотворна способност от 1675 kcal/kg и среден специфичен разход на натурално гориво около 1,6 t/MWh горивната компонента в производствената себестойност на електроенергията е около 34 лв./MWh. Вижда се тежестта на търговията с емисии в разходната структура на електроенергията, произведена от източномаришки въглища.
Въглищата в находището „Марица-изток“ са единственият ни разработен енергиен ресурс, който не зависи от чуждестранни енергопреносни коридори и климатични влияния. Единственото, което се изисква, е рудниците и електроцентралите да се поддържат в добро експлоатационно състояние, за да се запази този гарант на енергийната сигурност на страната.
