Откъс от интервю от 16 май 2025 г. пред радио „Фокус“

- Седмицата започна с предложението за референдум, което президентът Румен Радев внесе в Народното събрание и съответно му беше върнато. Случайни ли са тези събития, тази последователност от събития още повече 04 юни е много скоро?

- Президентът направи нещо много демократично в едно време, в което ние отиваме, гласуваме за някакви партиибез да знаем кой ще е премиер и силните личности в политиката, които са лидерите на партиите, се крият удобно,седят на фотьойлите и раздават задачи на сложените за премиери хора, е нормално президентът да попита нещо просто. И то забележете, беше много в превратно тълкувано, че той едва ли не пита дали да приемаме еврото, което действително е противоконституционно.

Но въпросът не беше това, а съвсем друг. Понеже се иска извънреден доклад, тоест прави се нещо конкретно,политическо действие, с което България засилва процеса, се пита: Сега ли е моментът? При положение, че в България има политическа несигурност, че решенията се взимат практически от 15-ина процента от имащите право на глас. Това е мнозинството. Дори не се знае кой е в това мнозинство. ППДБ и Пеевски в него ли са или протестират един срещу друг? Защото при вота на недоверие те пазят правителството да не пада. Имаме някакваистинска политическа каша.

Виждате и в Европа: енергийна криза, огромна инфлация и задаващото се дигитално/цифрово евро, което да ви кажа в Китай го правят и това е най страшният социален експеримент, с който хората направо можеш да ги зачеркнеш и да не могат да си купят храна. Това за съжаление технологиите го позволяват.

Това е реалността. Президентът пита сега ли е момента и като общество не можем ли да направим оценка кой бърза да влиза на фона на тези заплахи. Истерията е феноменална и се оказва, че част от обществото дори не иска да чуе по-голямата част от обществото какво мисли по този въпрос. А в следващия момент се изхожда от това, видите ли, ние сме най-големите демократи и борци за върховенство на правото. Нищо подобно няма.

- Противниците на президента Радев съзряха в това обаче желание той да направи политически проект. Защото не може да не е знаел, че неговото предложение за референдум ще бъде отхвърлено.

- Може и президентът да се надявал, че има демокрация останала в страната. Политически проект - вижте на мен ми е малко странно да говорят за такова нещо хора, които използваха президентската легитимност, а именно ПП, за да влязат в политиката благодарение на това, че той изнесе една битка с Борисов, с Пеевски. Той фактически събра някакви образовани хора от чужбина, уж модерни и каза: „Добре, аз ви имам доверие!“ и тези хора станаха партия благодарение на него. Така че ако е имало някакъв политически проект, който се е ползвал с подкрепата на президента, разбира се, заради ситуацията тогава и липсата на таланти, това са ПП.

- Стигнахме до президента Радев. Ако искате, може да продължите тезата, да речем, честен ли беше той в неговите мотиви за референдума?

- За мен е много честен. Вие нямате ли усещане, че българските граждани в момента в по-голямата си част са уплашени и се притесняват от това, което предстои?

- Нямаше най-малкото достатъчно разяснителна кампания за еврото.

- Това е грешката на политиците. Каква им е единствената функция на политиците, ако се замислите? Те всъщност трябва да изразяват настроенията на хората и да обясняват рисковете и да предлагат някакви решения, като носят отговорност. Когато не са си свършили работата и по-голямата част от българите, и това можеше да го видим на референдума, са притеснени от това, което предстои, аз не разбирам защо някой се тръшка в момента. На президента му е вменено да бъде обединител на нацията, но разберете в какво - в истината, а не в лъжата. Защото ние можем да се хванем за ръце всички да кажем Ура! на някаква съсипия за нас. Той обединява във възможността да се чуе истината и най-малкото мнението на хората. А политиците се тръшкат и използваха Киселова.Госпожата е авторитетна, стабилна обаче влезе в политиката и съжалявам, че го ще го кажа, се окаля тотално. Те я използваха като една мръсна носна кърпа, която ще изхвърлят.