Всъщност българското правителство на практика национализира този актив едностранно и бързо. Въвеждането на “особен управител” с неограничени правомощия е прецедент, непознат дори спрямо случая в Германия, защото отрича правата на акционерите. Дори възможността те да обжалват решенията в съда! Това е опасен правен произвол. Няма значение дали активите са руски, американски или пакистански. Ние имаме Конституция, в която частна собственост е защитена. Притеснителното е, че в Парламента законовите промени бяха направени изключително непрозрачно и насилствено. Бе заобиколена дори опозицията!

Ударът по инвестиционния имидж е голям. И проблемът е, че българската икономика и гражданите са заложници на частни политически и икономически интереси, защото рафинерията е голяма хапка. Но тя е много сложна за управление и ако няма стратегически инвеститор, който знае какво прави, може да имаме проблем. Но кой инвеститор би дошъл, ако вижда, че собствеността не е защитена. Порочен кръг!

В крайна сметка това е ефектът от западната политика на санкции. Истинските губещи от тези санкции, насочени срещу Русия, са страните от Европейският съюз. Ние живеем в среда на несигурност и непредвидимост. Ние не знаем имаме ли достатъчно запаси, за да издържим между месец и половин и три. Проблемът с рафинерията в Лукойл е толкова голям, че може да предизвика обществено сътресение и да нанесе щети за икономика за много време напред. Съвсем реално е България да бъде осъдена и да плаща милиарди евро.

Подозрението в обществото е, че политическото влияние се простира в службите за сигурност. С този ход президентът искаше да парира това влияние и опитът да се контроли непрозрачно кой ще придобие рафинерията.

Въпросът е кой има последната дума за дадена сделка. Борбата за власт вътре е държавата има проявление именно в това - кой какви икономически активи контролира.

Въпросът е сериозен. Грубото погазване на собствеността на руската компания е по-скоро нормализиране на отнемането на активи със сила и неправомерно. Никой вече не може да бъде сигурен за собствеността си - дори в България. Надявам се здравият разум да надделее и този особен управител да е независим и отговорен, защото залогът за българската икономика е огромен.

В България истинската битка е кой се ползва с подкрепата на САЩ. В либералното поле у нас има приближени до демократите, но и такива, които днес търсят близостта на администрацията на Тръмп. Войната на между Тръмп и Сорос се пренесе и в нашия политически живот, но не мисля, че е на идейна основа. А по-скоро е въпрос на лагери. “Аз съм с Тръмп, а ти със Сорос”.

Фондациите на Сорос използват мрежови подход за влияние. Контрол на обществените нагласи чрез присъствие в медиите, университетите и бизнеса. Те налагат наратива, че либералната демокрация и глобализмът са добри, а всички други са зли - ангели срещу демони. Проповядват отказ от национална идентичност, отворени граници и атака срещу християнските основи на цивилизацията. В този смисъл това влияние е изключително деструктивно и по един мек, но ефикасен начин води до огромен политически и икономически контрол. Поставяйки под въпрос дори суверенните на България и всяка държава, в която има такова външно влияние!