На 6-ти март, 2026 г., българският културен клуб „Иван Михайлов“ в град Битоля, Република Северна Македония (РСМ) бе отново поруган по изключително вулгарен начин от неизвестни лица. Вандалският акт представлява пореден случай на умишлена повреда, разрушаване или поругаване на българско културно-историческо наследство в РСМ, предизвикан от системната антибългарска и откровено българофобска политика водена, както държавната власт в Република Северна Македония, така и от страна на водещите политически сили в страната, научната общественост и медиите. Обикновено, такива и подобни случаи в Северна Македония остават ненаказани, но ако и когато даден случай достигне до съдебна присъда, то тя се оказва символична или несъответстваща на характера на даденото престъпление.
За пример, може да се даде изхода от делото за палежа на същия културен клуб от певеца Ламбе Алабаковски, получил условна присъда и глоба, въпреки очевидния характер и острота на своето престъпно деяние. На по-късен етап, Алабаковски бе призован и изслушан като свидетел по делото „за разпространение на расистки и "ксенофобски материали по електронен път", за език на омраза и за обида на чувствата на евреите“ срещу председателя на културен клуб „Иван Михайлов“ г-н Люпчо Георгиевски (линк: https://www.bta.bg/…/559137-osadeniyat-za-palezha-na… ) В отговор на присъдата, издадена срещу него от съда в Битоля на 12-ти юни, 2025 г., Люпчо Георгиевски написа в своята страница във Фейсбук, че:
„Тази присъда няма юридическа тежест за мен – тя има символична стойност. Това е политическо послание, насочено не срещу моето лично име, а срещу българското самосъзнание в Македония. Обвинението срещу мен не почива на престъпление, а на убеждение. Аз не съм насилил, не съм накърнил ничие достойнство. Единственото ми „прегрешение“ е, че открито се определям като българин, че почитам делото на Иван Михайлов и че стоя начело на културен клуб, който се стреми да съхрани паметта за българското присъствие в Македония. Държавата може да произнася присъди, но не може да съди съвестта... Истината не се забранява със закони. Паметта не се заличава със съдебни решения”.
Реакцията и оценката на Георгиевски за неговата присъда представлява емблематично и точно описание на държавната политика на репресии, дискриминация, тормоз и преследване на българите в РСМ, докато палежа на културния клуб в Битоля, рушенето на фасадата и стрелбата срещу културен клуб „Цар Борис Трети“ в Охрид, заедно с настоящия инцидент, представляват само малка част от изключително дългия списък с посегателства срещу и заличаване на българското културно-историческо наследство в страната.
Поради непрекъсваемата спирала от случаи на откровена българофобия, от Партия „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“ призоваваме:
- За качествено разследване на случаите на посегателство или заличаване на българското културно-историческо наследство на територията на Република Северна Македония, на нападенията и поругаването на българските културни клубове, организации и сдружения, и не на последно място, на физическите нападения срещу граждани на РСМ, самоопределящи се като българи;
- За подвеждане под съдебна отговорност на извършителите и тяхното осъждане с адекватни присъди, по силата на законодателството в Република Северна Македония и при безспорно доказване на тяхната вина за извършените престъпления;
- За пореден път призоваваме властите и медиите в РСМ да прекратят напълно и окончателно своята антибългарска и българофобска политика;
- Изпълнителната власт в Северна Македония да започне спазването и прилагането на подписания с Република България Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 1-ви август 2017 г.;
- РСМ да започне да изпълнява изискванията на Преговорната рамка за кандидатстване за членство в Европейския съюз, включващи вписване на българите в Северна Македония като държавотворен народ в конституцията на страната.
