Проф. Александър Маринов в предаването „Челюсти“ на ТВ „Нованюз“ коментира въпроса защо у нас гражданите не реагират яростно на изборните фалшификации на вота на 28.10.2024 г.  Кой е виновен за случващото се и големите манипулации? Къде е проблемът – в държавните институции, Конституционния съд, ЦИК или…?

Защо у нас гражданите не реагират яростно на изборните фалшификации на вота на 28.10.2024 г.? Имаше протести, но протестите отиват „навътре“ и все повече се изразяват в отказ от гласуване. Това е наказание. За съжаление политическите партии не разбират, че това е много тежко наказание, защото за няколко години то подкопа тяхната легитимност. Не само заради мъдростта „Всяко зло за добро“, но този скандал е заключителен етап от криза, която продължи много дълго. И до сега е имало съмнения, жалби, но без резултат. На тези избори се оказа невъзможно да се скрие случващото се поради много причини, в това число и поради задълбочаващата се криза на партийно-политическата система. Има един ясен, безспорен виновник за почти 90 % от проблемите и това са политическите партиите и най-вече парламентарно представените партии. Те трябва да понесат отговорност, защото те правят това безобразно законодателство и го влошават, те излъчват цялата изборна администрация отгоре надолу. Ясно е, че партиите било не могат, било не искат да гарантират, че техните собствени представители в изборната администрация ще спазват закона и ще осигурят ефективност на работата на тази администрация.

 Кой е виновен за създалата се ситуация – забавянето на решението на Конституционния съд (КС), забавената реакция на ЦИК, „Информационно обслужване“, което не е институция, но участва в изборния процес и е сезирало Прокуратурата, която също не е реагирала своевременно? Според проф. Маринов Конституционният съд не може да бъде обвиняван за забавянето на решението си, защото това са сложни процедури, които изискват различни експертизи. Три седмици се забавя Конституционният съд, докато издирва чрез ЦИК изгубените бюлетини, които така и не бяха намерени. Тука въпросът е защо кметовете (а те също са избрани от партиите) по местата, където се случват нарушенията, не поемат своята отговорност? Защо са позволили това да се случи? Всъщност ние не знаем кога са изчезнали липсващите бюлетини – дали през изборната нощ, дали при транспортирането, дали в партийния дом, когато отиват към ЦИК и където ги приема охраната, която е отваряла чувалите. Конституционният съд е виновен толкова, колкото е било виновно детето, което е извикало, че царят е гол. КС стига до извода на база на проверка на част от секциите, където са установени груби нарушения. А ако става дума за фалшификация, тя трябва да се докаже. Ние не трябва да се заблуждаваме, наблюдават се странни аномалии в гласуването, дори  където не са установени груби нарушения. Като например там, където една партия получава 500 гласа, където преди е имала 20. И върху бюлетините за тази партия е отбелязан знак, който носи някаква специфична особеност. Това не е случайно. И се случва в село, което вече е в митологията на българския електорален живот, в Северозападна България. Затова партиите не могат да бъдат оневинени по никакъв начин. Те разрушиха доверието на хората, защото стана ясно, че са готови на всякакво преправяне и използване на изборните процедури за своя изгода.

Проблем е също, че парламентът има изключително ниска представителност – 23% от българите с право на глас. Парламентът състави правителство. Въпросът е как ще работи това правителство? Как ще проработи бюджетът, внесен от това правителство (когато от самото начало изглежда фиктивен)? Как ще се съберат приходите му? Този бюджет в средата на годината, или може би  през третото тримесечие ще трябва да се актуализира.

А по въпроса за приемането ни в Еврозоната няма значение дали сме готови или не, приемането ни ще бъде политическо решение и от страна на българските политици и от тези, които ни приемат.