Автор: Васил Василев

 Вносът на евтини плодове и зеленчуци от Меркосур, произведени при по-ниски стандарти и разходи, може да окаже натиск на цените на българския пазар. Особено тревожни са квотите за продукти, в които България е специализирана. Квотата за мед е 45 000 тона, което е от 5 пъти повече от годишното производство на България, квотата за ориз е 60 000 тона (2 пъти повече) спрямо около 30 000 тона българско производство, а квотата за царевица е 1 млн. тона спрямо около 2 млн. тона българско производство.

 Въпреки че сделката отваря възможности за българските производители на вино и млечни продукти на пазарите на Меркосур, печалбата от тези сектори не компенсират потенциалните загуби. Това е битка, в която нашите производители влизат с вързани ръце. Те са задължени да спазват най-строгите в света екологични и фитосанитарни норми на Зелената сделка, докато техните конкуренти от Меркосур произвеждат масово, с по-ниски разходи и с употребата на препарати, отдавна забранени в Европа.

 Да се говори за "защитни клаузи" е цинизъм.

Тези клаузи са тромави, трудно приложими и с висок праг на задействане, който ще бъде достигнат, когато българските стопанства вече са фалирали. Особено тревожен е фактът, че най-уязвимите за България сектори като плодове, зеленчукопроизводство и пчеларство са практически незащитени. 

 Сделката е неблагоприятна за България, поради структурата на нейното селско стопанство и липсата на печеливши сектори. Правителството в оставка дължи обяснение. Консултирано ли е било с българските браншови организации? Защитило ли е позицията на нашите земеделци в Съвета на ЕС? Или за пореден път е предпочело да бъде послушен изпълнител на брюкселските директиви, жертвайки поминъка на собствения си народ в името на съмнителни геополитически игри и в полза на индустриалните гиганти от Западна Европа.